ПРЪСКА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. В съчет.: пръскачна машина. Машина, която служи за пръскане на лозя, дървета, и под. срещу болести и др. с различни отрови, разтвори с химически вещества и др. За жените синият хълм беше само една стръмнина, по която трябваше да изнасят кобилиците с разтвора, да мъкнат пръскачните машини на гръб и да се клатушкат от плискането на течността в медните им резервоари. Г. Мишев, ЕП, 216. На кооперативните стопанства трябва да се притекат на помощ и двете софийски машинно-тракторни станции, които разполагат с 26 пръскачни машини. ВН, 1960, бр. 2660, 2.