ПРЪ̀СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пръсна като прил. 1. За множество от хора, предмети и др. — който е разположен разделено на различни места; разпръснат. От чердака той видя пръснатите по мегдана купчини селяни. Й. Йовков, ПГ, 249. Над долината се набираше бяла мъглица, но все още прозрачна, та се виждаха дървеса на цели редици и някои още се зеленееха, .., но се виждаха много повече разорани нивици, пръснати по дължината на плодоносната долина. Д. Талев, ГЧ,112. Якото му тяло бе покрито с десетина стари заздравели рани, пръснати по гърдите и раменете. П. Вежинов, ДБ, 181.

2. За множество от предмети — който е оставен, захвърлен в различни посоки; разхвърлян, разпилян. Със затаен дъх [Миряна] следеше как се нареждат картите. .. Дуна не бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушните си очи. Ем. Станев, ИК I и II, 189-190. — Вие имате много багаж. Внимавайте за вагабонтите ноще — каза Шопов, като изглеждаше чантите и кутиите, пръснати из стаята. Ив. Вазов, Съч. XXV, 173. // Прен. Разсипан, разпилян, разпръснат. Събра от пода пръснатите перли. // За пари — похарчен, изхарчен неразумно, без полза; пропилян. С пръснатите по заведения пари можеше да си купиш не един, а два компютъра.

3. Прен. Рядко. За човек — несъсредоточен, разсеян. Внезапно [Калитко] си спомни за стадото и трепна. .. По-рано той отделяше цялата си грижа за тях, а сега стана малко пръснат, забравяше дълга си и безпокойно поглеждаше към гората. Ив. Хаджимарчев, ОК, 36.

4. Прен. Счупен, строшен. Наоколо силно миришеше на ракия. Той видя камъка, съборен от зида до главата на убития и пръснатото шише. Ст. Даскалов, СЛ, 493. Право, настръхна ми косата .. — И отърчах за Недя. Тъкмо при техния вратник, гледам, прострян човек .. Подигнах го, той Недю, с пръсната глава, в несвяст. А. Страшимиров, А, 547-548.

5. Прен. Рядко. Обикн. за войска и под. — разбит, разгромен, разпилян, прогонен. Като че ли се смей / и той, Балкана сам, и вика и люлей / на тъмни лесове вършините в почуда / на пръснатата сган тъй бягаща в полуда. П. П. Славейков, Съч. III, 285.


Източник: Речник на българския език (онлайн)