ПРЪ̀СТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Трап, яма. — Ами де е стринка Гуна? — провикна се една. — Че и Стайка няма? — обади се друга. — Мари я ги вижте, я ги вижте! — провикна се трета и засочи към бялата могила, под която зееше дълбок глинест пръстник. Ц. Церковски, Съч. III, 45.
2. Издигната част в селска къща, обикн. в близост до огнището, върху която се поставят нощвите. Вестта за смъртта на Кутулата само за няколко мига споходи къщите на всички фронтоваци. .. Майката на Кутулата лежеше на пръстника и нареждаше несвързано, сякаш беше загубила ум. В. Нешков, Н, 85.