ПРЪ̀ХАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Пръхтя, пръхкам, прухтя. Вятърът .., развяваше гривата на конете, които пръхаха отвън с дигнати уши. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 95. Свирка свири, глас трепти, / конче пръха и хрипти. Ц. Церковски, Съч. I, 231.
