ПРЪ̀ХВАМ1, -аш, несв.; пръ̀хна, -еш, мин. св. -ax, св., непрех. Диал. 1. Избухвам във висок и неудържим смях; прихвам. Пръхнаха да се смеят всички. Й. Йовков, ЧКГ, 240. Рале чакаше да го закачат, а вместо закачка .. всички пръхнаха да се смеят. П. Тодоров, Събр. пр I, 116. Х а д ж и е в: — Какво си намислила? (Пръхва да се смее.) Ти луда ли си? .. С хаван злато чука ли се? Ст. Л. Костов, Избр. тв, 379. — Бива си я! — кимна с глава Досю. — Американска работа! — Чак пък американска! — пръхна Мишка. — Ама че го отсече! А. Гуляшки, МТС, 128.
2. За човек — кихвам. Манчовица сложи в устата си залък, хапна от една непечена чушка, ала така ѝ залютя, че веднага пръхна, закашля се, едва не се задави. Кр. Григоров, И, 113. И пръхна той [Житарев] веднаж, и дваж, и триж! / В носа му пясъчно бе влязло зрънце. Ем. Попдимитров, СР, 99. ● Обр. Камионът пръхна запъхтян под арката, сандъкът се затресе по неравната поляна. Цв. Ангелов, ЧД, 217.
3. За животно — изпръхтявам. Без да му подвикват и без да му завъртят камшик, конят, който дълго време беше цвилил в обора, пръхна още щом шосето за града се ширна пред него. Г. Караславов, ОХ III, 487-488. И като въздъхна, викна въодушевено на кончето си: — Ех, Лука! .. Лука пръхна с ноздрите си. Елин Пелин, Съч. II, 85. Овцете стояха кои прави, кои легнали и си преживяха .. Тук-таме някоя ще пръхне, ще кихне. Й. Йовков, АМГ, 121. Козелът се дръпна ужасен в тясната и плитка пещера. Той изплези език, облиза се и пръхна. Ем. Станев, К, 13.
ПРЪ̀ХВАМ2, -аш, несв.; пръ̀хна, -еш, мин. св. -ax, св., непрех. 1. За птица, насекомо — хвръквам изведнъж; подхвръквам, подскачам. Скоро [птиците] раздвижиха клоните на дървесата, спущаха се към реката, пръхваха с криле. А. Страшимиров, ЕД, 71. Доктор Адамов .., грабна разтреперан порязаницата и я хвърли през отворения прозорец в градината. Две врабчета, които ровеха златистия пясък, пръхнаха над порязаницата. А. Каралийчев, В, 21. Отсреща, из нацъфналия храст пръхна подплашена птичка и бързо, .., с прибрани криле се спусна наблизо. П. Михайлов, ПЗ, 79. ● Обр. Сякаш плах рояк светулки, звездици пръхнаха в небеса и топла лятна нощ легна над полето. П. Тодоров, И I, 90. Децата пръхнаха по свой път — и да искам вече, не мога да ги спра. Г. Караславов, ОХ III, 53.
2. Хуквам нанякъде, впускам се да бягам, втурвам се. Изненаданите турци пръхват на две страни като пилци. П. Яворов, ХК, 159-160. Тоню отстъпи зад прага, готов да пръхне при най-слабото помръдване на майка си .. И чак когато зае най-удобната позиция за бягство, той показа монетата. Г. Караславов, ОХ, 16-17. Тя се поколеба, пръхна .. и пламнала от свян, падна в обятията му. Д. Спространов, ОП, 392. Децата пръхнаха радостно навън.
3. Прен. С предл. о т и същ. р а д о с т, у п л а х а и под. Бивам обзет от чувството, означено със съществителното. Той [Митуш] очакваше студен поздрав .. А ето, Юрдан пръхна от радост като го видя. Г. Караславов, СИ, 295. Сърцето му пръхна от уплаха.