РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ПРЪ̀ХВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от пръхвам¹.

ПРЪ̀ХВАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пръхвам².

Източник: Речник на българския език (онлайн)