ПРЪЧ, пръ̀чът, пръ̀ча, мн. пръ̀чове, след числ. пръ̀ча, м. 1. Мъжка коза; козел. Звънците се чуваха наблизо и не беше мъчно да се разбере, че тоя пръч се е отлъчил от Мариновото стадо. Й. Йовков, СЛ, 96. Преди години до високите скалисти върхове на Джендема скиташе стадо диви кози. Водеше го едър пръч с тъмен гръб и с големи черни рога, извити като куки. Ем. Станев, К, 5. Два пръча имаха Руфатови, брадати пръчове, с два големи чана на вратовете им окачени. Н. Хайтов, ДР, 218. И всички видели, че вместо момата .. на вратата стои един страшен пръч и очите му святкат страшно на светлината. Й. Радичков, СР, 205.
2. Прен. Разг. Грубо. Стар и противен, неприятен мъж. Всеки старец пред млада жена, дори и когато тя му е снаха, без да съзнава, се държи като пръч. Ем. Станев, ИК III и IV, 357-358. По-харно е той да се ожени за нея, отколкото някой богат и надут пръч. Г. Караславов, Тат., 224. — Хи-хи-хи, виж и аз, дърт пръч, как приказвам. П. Тодоров, Събр. пр II, 286. „Сигурно и на този дърт пръч харесва момичето.“ Д. Кисьов, Щ, 137.