ПРЪ̀ЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е характерен за пръч. Но като го доближавам, виждам, че .. е нещо като пръч, пръчаво, .. козината му се влачи по снега и гривата му се тръска. Й. Радичков, БФ, 66.
2. Неодобр. Който е мръсен, неизмит, неспретнат, развлечен, рошав. Вечер че да те успим, / че се пременем, изперем — / не че ти одим пръчава, / пръчава, непремената. Нар. пес., СбНУ LXXXIV, 145.