ПРЯМОДУ̀ШИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Откровеност, откритост, искреност, чистосърдечност. Твоето прямодушие отива до дързост и твоята твърдоглавост ми става нетърпима. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 166. Не можеш да не дойдеш до умиление от онова прямодушие, което диша от тия безценни редове. Ал. Константинов, Съч., 191. Тя [византийщината] замести славянското прямодушие .. със свойственото си лицемерие, лукавство, хитрина и прикрива всичко това с кокетство и притворност. Бълг., 1902, бр. 477, 4.
– От рус. прямодушие.