ПСАЛТИКЍЯ ж. Църк. 1. Само ед. Книга, която съдържа източноправославни църковни песни с нотация. Той усещаше още от начало някакво противно чувство при вида на тоя момък, под една ръка с псалтикията. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 125. Псалтикия е сборник с песнопения с ноти. Б. Ангелов, ЛС, 134. Някои учители, които не умееха да скопосат никаквата, озоваха са да преподават черковното пеяние по гръцката псалтикия. У, 1871, бр. 20, 306. Имам пълен комплект псалтикии за богослужението.
2. Само ед. Остар. Песнопение по тази книга, обикн. като учебен предмет. Той беше и псалт. .. Освен турски език, .., той ни предаваше пение и псалтикия. Но при всичките египетски мъки, които си давах, аз не можах да разбера тайнствените йероглифи на тая наука. Ив. Вазов, Събр. съч. VIII, 1976 [еа]. Той [хаджи Добре] бил захванал най-напред да прекупува шаяци в Сливен, вапсвал ги и ги носел в Цариград и на Света гора, гдето имал брат. Тоя му брат се учел там на псалтикия у някой си калугерин Стоян. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 305. Момчето учеше псалтикията, пееше древни запеви, сирийски, гръцки и словенски, и пишеше с калем на плоча. Вл. Свинтила, СЗЗ, 50.
3. Прен. Разш. Остар. Писание (в 1 знач.). Аз съм зел за правило да не лягам никога да спя, преди да прочета или уводния член на някой турски политик, или разните новини в някоя българска псалтикия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 262. Аз .. станах такова неблагодарно същество към журналната псалтикия, щото са чудя даже как съм можал .. да са боря с еровете на г. Геровото правописание. Хр. Ботев, Съч. 1929, 262.
– От гр. ψαλτιϰἡ. — Други форми: п с а л т ѝ к и я, п с а л т ѝ к а, п с а л т и к а̀.