ПСАЛТЍР м. Църк. 1. Свещена богослужебна книга с псалми, част от Стария завет. Щом пристигнали [Кирил и Методий], започнали да съставят славянската азбука и превели Евангелието и Деянията на апостолите. Славяните се зарадвали много, като чули на своя език за величието на бога. След това те превели Псалтира и някои други книги. В. Димитрова, ПСП (превод) [еа]. Той помоли стареца да му даде някоя свещена книга да почете и той му донесе псалтира. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 164. Жените стискаха в ръце своите псалтири и крачеха към църквата. Молете се, жени! Молете се за своите братя и сестри. Т. Константинова, АБК (превод) [еа]. При умиращия дежурят братята Онуфрий и Игнатий. Те седят един срещу друг до масата, край кревата, мълчаливо четат псалтира пред една запалена вощеница. Елин Пелин, Съч. І, 1972 [еа]. Опелото захваща ся с псалтира — това чудесно изливание на радостите и плачевете, и сетованията, оръдие, което има млого жици, натъкмени за всичките гласове на человеческото сърце. З. Петров и др., ЧБ (превод), 169.
2. Само ед. Песнопение по тази книга, обикн. като учебен предмет. Дядо Мина̀ беше една антика, една жива останка от онова измряло поколение даскали на наустница и псалтир, които първи отвориха прочутите килии — училища в България. Ив. Вазов, Съч. ХХII 163. — Ето, тука са сядали учениците .. Нямали са моливи и тетрадки .. А учебните предмети? Те са били само три: катехизис, псалтир, часослов. НК, 1958, бр. 37, 1. С псалтира завършва курсът на килийното образование.
◊ Колкото (като) магаре от псалтир, р а з б и р а м, о т б и р а м. Разг. Подигр. Никак, нищо (не разбирам, не отбирам).
– От гр. ψαλτἡρ.