ПСАЛТУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Църк. Пея в църква като псалт. Драго е и днес на нашия селенин .. и твърде много се благодарят, когато някой странен доде да посети черквата им, особно пък учител, който знае да псалтува. Ил. Блъсков, ДБ, 93. — В нашата черквица нямаме си кой да псалтува — каза на поп Стоя селският чорбаджия на име Танас Богданов, — добре ще сториш да ни оставиш за певец това момче — то пее хубаво. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 548. Той [даскал Юрдана] беше строг към дисциплината и извън школото ..; внимаваше за редовното посещение църквата, псалтуваше в нея и държеше слова от амвона. Ив. Вазов, Събр. съч. VIII, 1976 [еа].