ПСЀВДОКЛАСИЦЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Изк. Лит. Название на класицизма, утвърдено от неговите противници, заради идеята за подражание на античното изкуство, на класиката; лъжекласицизъм. Дори Байрон, който не е могъл да прости на поета, задето е промълвил .. хулни думи за псевдокласицизма на Поп и на неговите подражатели, не сравни ли след смъртта му неговата недовършена поема „Хиперион“ с великите творения на Есхила? Н. Лилиев, Съч. III, 136. Псевдокласицизмът видоизменя заетите теми и сюжети от античността, като ги приспособява към своите теоретични изисквания, за да изрази актуални проблеми.