ПСЀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. Който e на псе. От селото сал псешки вой / и бухалски глас из усои / ехтели в къра, тих, заспал. Ч, 1875, бр. 10, 467. „Царе, .. йъл да видиш, таа ти родила злотноперчинчета с псешки главици!“ СбНУ ХLI, 438. Псешки зъби. Псешка кожа.
2. Който е като на псе, присъщ на псе. — Хапни си, куме, уста са псешки, разядат ся. Н. Геров, РБЯ IV, 394.