ПСИХАСТЀНЍЯ, мн. няма, ж. Мед. Вид невроза, която се изразява в неувереност, мнителност, постоянни страхове и натрапливи мисли. Сърдечно-съдовите неврози се разглеждат като частна проява на общите неврози — неврастения, психастения, хистерия. М. Василев и др., ВБ, 227. Когато при единия [тип] преобладава първата сигнална система (художествен тип), имаме истерия, когато при другия преобладава втората сигнална система — имаме налице психастения. Пр, 1958, кн. 1, 34. Болните от невроза се разделят на две групи: .. Към втората група болни спадат тези, при които преобладават тормозните процеси (неврастения от депресивен тип и психастения). Н. Манчева, ЛФ, 259. Психастенията се изразява в мнителност и нерешителност и се проявява у хора с мисловен тип висша нервна система. Δ Неврозите се разделят на три разновидности: неврастения, хистерия и психастения.
– От гр. ψυχἡ ‘душа’ + αστένεια ‘безсилие’.