ПСИХИА̀ТЪР, мн. -три, м. Мед. Лекар, който е специалист по психиатрия (в 1 знач.). Ако Траян бъдеше подложен на щателен медицински преглед, лекарят психиатър сигурно щеше да познае, че пациентът му е психически неуравновесен тип с мания за големство. В. Нешков, Н, 100. Усилията му да се справи с видението отидоха напразно и .. [той] се посъветва с психиатър. Л. Дилов, ПБД, 120. Традиционните алкохолици обикновено са почнали да пият още в пубертета, а на 30 години вече страдат от алкохолна болест и не могат без 300-400 г концентрат дневно, предупреждават психиатрите. Сега, 1999, бр. 164 [еа]. Психиатрите все повече насочват своето внимание към всекидневните проблеми, тъй като се установи, че леките оплаквания обикновено водят до сериозни заболявания. Р. Паунова, ГБД (превод) [еа] Психиатрите го обявиха за невменяем с диагноза шизофрения.
– От гр. ψυχἡ ‘душа’ + ἰατρός ‘лекар’.