ПСЍХОЛИНГВЍСТИКА, мн. няма, ж. Езикозн. 1. Наука, която изучава употребата и усвояването на езика с оглед на обуславящите ги процеси на висшата психична дейност, като се акцентира на някои качества на речта — разбираемост, манипулативност, клишираност, патологичност. Концепцията на Чомски оказва изключително голямо влияние върху новопоявяващата се .. психолингвистика. Л. Андреева, ХПП (превод) [еа]. Областите, в които се работи в ИБЕ, покриват почти цялата гама от науките за езика: граматика — .., психолингвистика. Дем., 2001, бр. 67 [еа]. Интересна .. е интерпретацията на възгледите на Дж. Оруел на проблема за вътрешната реч и нейните особености, които са предмет на психолингвистиката, ..; доказва се, че авторът не слага знак на равенство между мисли и думи. БЕЛ, 2003, кн. З [еа]. // Тази наука като специалност. Завърших психолингвистика в чужбина. // Тази наука като учебен предмет. Днес имаме час по психолингвистика.
2. Разг. Учебник по този предмет. Купих си психолингвистика за първи курс.
3. Съвкупност от начините за описване на съдържателната страна на езика във връзка с мисленето. В психолингвистиката на развитието, която изучава отногенезата на езика, езиковите елементи и техните свойства следва да се изучават в тяхната обусловеност от системата на езика като цялостен сложно организиран обект. Ж. Колева-Златева, ЛД [еа]. Психолингвистика на ученическата реч.
– От англ. psycholinguistics.