ПСИХОЛО̀Г, мн. -зи и (остар.) -и, м. 1. Псих. Специалист по психология (в 1 знач.). Психолог е общо название за специалистите (не лекари), които се занимават с различни въпроси от психологията. Р. Паунова, ГБД (превод) [еа]. Психолог ще помага на съкратените да преодолеят шока и да използват шанса си за ново професионално начало. Дем., 2002, бр. 144 [еа]. Все повече педагози, педиатри и психолози се замислят каква е вредата от пристрастяването към видеоигрите. 24 часа, 2003, бр. 6, 10. Психолози от клиниката по токсикология са на разположение на родители и деца, за да помагат на семействата да преодоляват отрано проблемите на децата с алкохола. Нов., 2007, бр. 83 [еа]. Едни от психологите мислят, че секий от темпераментите съединява в себе си по някакви си определени душевни съвършенства или несъвършенства. Ч, 1871, бр. 19, 597. // Преподавател по психология (в 1 знач.). Студентите от втори курс имат лекции при друг психолог.
2. Прен. Разг. Добър познавач, тънък наблюдател на човешката психика. Съвременният мениджър .. трябва да умее да планира в перспектива, .. от него се очаква да бъде далновиден и не на последно място — добър психолог. Пари, 2004, бр. 103. Те [измамниците] са особено изобретателни. .. Комбинативни са, артисти са. Психолози са. Нов., 2005, бр. 294 [еа]. Консерваторите, показвайки се поне еднаж добри психолози, засягваха [в доклада] твърде умело оскърбената амбиция на младите българи в армията. С. Радев, ССБ I, 388.