ПСИХОМЀТРИЯ, мн. няма, ж. Псих. 1. Част от приложната психология, която използва съвкупност от методи и техники за измерване на бързината и трайността на психичните явления. Психометрията обхваща всички измерващи сензорни изследвания, като прагове на усещане, време на реакция. Δ Психометрията представя тестовете, които служат за преценка на способностите и нивата на развитие. Δ Тестовите задачи по български език бяха анализирани от специалисти по психометрия.
2. Нов. Способността за получаване на информация за даден предмет или за неговия притежател чрез докосването на предмета по паранормален път. Фактите показват, че по даден предмет може да се усети емоционалното състояние на неговия притежател, да се види и картина за произхода на предмета, а за дадено място — картина на минали събития (психометрия). М. Везнева, СП [еа]. През този ден по-малко хора .. успяха в психометрията (държиш предмет и говориш за собственика му). Сл. Мундрова, ЖБ (превод) [еа]. Основните способности са 4 вида: дистанционно виждане (ясновидство), психометрия (психично докосване) — за получаване на информация чрез докосване на предмет, предсказване / ретроспекция — получаване на информация за бъдещето или миналото, телепатия. С, 2005, бр. 4312 [еа]. Психометрията е способността да се чете от даден предмет неговата собствена съдба и история, а също и на средата, в която е бил.
– От психо- + гр. μέτρον ‘мярка’.