ПСИХОМОТО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Мед. 1. Който се отнася до въздействието на психиката върху движенията, до извършването на волеви движения. Кажете ми тогава — откъде започва девиацията? Отговарях на всички показатели за интелектуална, сензорна, психомоторна и не знам каква си сфера, бях в първа категория, с онези, дето отиват по свое желание, свой избор и призвание. Хайде, обяснете ми, развил ли съм се или съм в упадък? Н. Стефанова, ПД, 137-138. В Западна Европа и САЩ много млади хора .. употребяват производни на лизерговата киселина, предизвикващи психомоторна възбудимост. Н. Тонкин, НЗЛ, 57. Всяко движение е психомоторно от момента, в който надминава рефлекторното действие, защото всяко движение е израз на желание, чувство, емоция, воля. В. Банова, ПР [еа]. Психомоторната дейност при депресия намалява. Психомоторно развитие на детето.
2. Който изследва въздействието на психиката върху движенията, извършването на волеви движения. Професията психомоторен терапевт не съществува във всички страни, тя се преподава във Франция от 1950 г. В. Банова, ПР [еа].
◊ Психомоторен синдром. Мед. Съвкупност от болестни признаци от страна на психиката и от страна на двигателната система. Психомоторен център. Анат. Област от мозъчната кора, чиято психична възбуда предизвиква определени движения на мускулите.
– От психо- + лат. motor ‘двигател’.