ПСИХОНЕВРО̀ЗА, мн. -и, ж. Мед. Общо название на някои функционални нервно-психически заболявания (неврастения, истерия, меланхолия и др.), получени в резултат на продължителни емоционални преживявания, умствено напрежение и др., без видимо изменение в органите на тялото и разстройство на централната нервна система. Обект на наблюдения и терапия от страна на Фройд са три форми на неврозата — страхова хистерия, конверсионна хистерия и натраплива невроза, обединени с общото име „преносни неврози“ или психоневрози. Ив. Димитров, УОПР [еа]. Симптомите на психоневрозата се коренят в психическите конфликти.
– От лат. psychoneurosis.