ПСЍХОТЕРА̀ПИЯ ж. Мед. Лечение чрез системно психическо въздействие върху болния посредством хипноза, внушение, убеждение, разяснение. — Извинявайте, ама... аз го... приспах... Приложих психотерапия... — Ясно! — рече бодро той. — Някой ден всички ни ще натръшкате като кокошки... Н. Стефанова, ПД, 17. Лечението с изкуство е част от психотерапията. При него лекарят подтиква пациента да изрази чувствата и усещанията си чрез рисунки. В острите фази на болестта картините са ярки, неразгадаеми, нахвърляни. Дем., 2001, бр. 148 [еа]. Уважаваният мъж [Нурмурадов] е събрал стотици текстове на заклинания от целия свят, анализирал е връзката на различните обреди с медицината. И без всякаква дяволщина е извел свои методи за психотерапия. Ф, 1990, бр. 1, 7. Чрез психотерапията можем директно да влияем върху ежедневието, да моделираме живота си и го правим по-добър. Δ Психотерапията може да предотврати появата на психопатология, т. е. тя има превантивна функция.
– От лат. psychotherapia.