ПСИХРОМЀТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Метеор. Прибор за измерване на влажността на въздуха; хигрометър. Психрометърът [на Август] се състои от два еднакви термометъра, единият от които се охлажда с помощта на марлен фитил, намокрен с дестилирана вода. Д. Лалев и др., НМП, 54. Психрометърът е необходим при контрол на параметрите на околната среда. Δ Психрометърът е уред, който определя количеството на водните пари в атмосферата.
– От гр. ψυχρός ‘студен’ + -метър.