ПТЍЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от птиче. Едно птиченце бе паднало от гнездото си и пърхаше по земята, а майката, някаква разновидност на гугутка, разтревожена прелиташе край него. Р. Стефанова, СГ (превод) [еа]. И заслушан в тие сладки приказки, .. аз сящам, че се унасям, унасям и детинското ми въображение ме издига нейде нависоко, в някакви чудно хубави градини, дето пеят шарени птиченца и текат шумливи поточета. Т. Влайков, Съч. II, 211. Под гъста усойна гора — пространно ливаде, изпъстрено с хиляди полски цветовце и огласено от песните на хиляди пойни птиченца. Ц. Церковски, ТЗ, 19.
Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима и под. — Момиченце, кокиченце, ах ти райско птиченце. Ал. Гетман и др., СБ, 289. Дните отлитат един по един. Скоро ще трябва да си вървим .. Как да затворя това волно птиченце [Маргаритка] пак в трите тъмни софийски стаи. П. Незнакомов, МА, 15.