ПТО̀ЗИС м. 1. Мед. Спадане на горния клепач на око, вследствие проблем с мускула, който повдига клепача или пареза на съответния нерв; птоза. Нежелани лекарствени реакции са сънливост, слюноотделяне, птозис на клепачите и хронични конвулсии.
2. Мед. Спадане, увисване на телесен орган; птоза. Чрез така провежданите упражнения се заздравяват коремната мускулатура и тазовото дъно, стават еластични и предпазват от птозис .. на органите в малкия таз. Н. Манчева, ЛФ, 312. Правим пластична операция с подложка при птозис на гърдите.
3. Остар. Грам. Падеж1 (Ал. Милев и др., РЧД).
– От гр. πτῶσις ‘падане, спадане’ през лат.