ПУБЕРТЀТ м. 1. Само ед. Спец. Полово съзряване на човека. Един от видимите признаци на пубертета е растежът на външните гениталии, но за Фройд е по-важна появата на способността за отделяне на полови продукти (яйцеклетки при момичетата и сперматозоиди при момчетата). И. Димитров, УОПР [еа]. Ранен пубертет. Късен пубертет. Тежък пубертет.
2. Само ед. Период от живота на човека, когато става половото му съзряване. След чая пиха коняк, а след коняка отново чай. Едва сега Бохоров, преодолявайки една стеснителност, характерна за момчетата от пубертета, взе ръката на Малагения в пухкавите си розови длани. Й. Попов, СЛ, 40. Навлизането в пубертета е особено важно за жената. Този процес на зреене, който продължава няколко години, у момичетата започва и свършва по-рано, отколкото у момчетата. Ил. Щъркалев, Г, 6. Развитието на децата преминава през пубертет и юношество. Докато за края на пубертета специалистите са единодушни, че настъпва със спирането на растежа на костите, за края на юношеството няма определение. С, 2005, бр. 4310 [еа]. Пубертетът е най-бурният и значим етап по пътя към зрелостта. Именно в тази начална фаза на съзряването започват най-големите промени както във физически, така и в психологически план. Пар., 2003, бр. 22 [еа]. Акнето през пубертета се предизвиква от хормоналните промени.
3. Прен. Само ед. Период на съзряване в развитието на нещо. Възрастта на „Стършел“ не е голяма, но не е и малка... Пубертетът е отдавна надхвърлен. Ал. Гетман и др., СБ, 248. — А бе, нас ли намериха да посетят, къде сме още! Нашето стопанство е още в пубертета, дето се вика. Г. Краев, СКТ, 18.
4. Разг. Момче, (рядко) момиче, което е в период на полово съзряване. — Пубертет, холеричен темперамент, .. тя [Емилия] винаги си е била психически неуравновесена .. Като си представя само как е танцувала по перилата на моста, преди да скочи в морето! Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 39. — Какво си ме зяпнал бе, пубертет? Е. Видински, КБ [еа]. Нервни и чувствителни пубертети.
– От лат. pubertas, -ātis през нем. Pubertät.