ПУБЛИКУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Отпечатвам, издавам нещо (статия, обява и под.). По времето, когато публикува този свой труд (1924), Б. Ангелов изпада и под влияние на възраждащия се у нас след войните модернизъм. Ив. Богданов, СП, 66. В „Любословие“ .. К. Фотинов публикува 39 пословици, събрани от Бр. х. Генов. Ив. Унджиев, ВЛ, 27. В последните месеци обсъждах с него [Й. Радичков] възможността в същата поредица [„Балканска библиотека“] да се публикува „Свирепо настроение“. ЛБ, 2005, бр. 1 [еа]. Точно година преди стихотворението „Българският език“ .. Вазов публикува в първата книжка на „Наука“ дълга редакционна бележка за актуалните проблеми на езиковото строителство. ЛФор., 2000, бр. 6 [еа]. Цветан Тодоров превежда и публикува в „Летр интернасионал“ фрагмент от „Митът за Одисей“. Култ., 2004, бр. 16 [еа]. Ботьо Петков е публикувал няколко статии по езикови въпроси. Н. Ферманджиев, РХ, 186. Публикувам стихотворения в списание. Публикувам мемоари.

2. Оповестявам, съобщавам нещо чрез печата, медиите, за да се знае от обществото; обнародвам, разгласявам. В чуждите вестници подробно описваха атентата. Публикуваха дори първите разпити на виновниците. В. Геновска, СГ, 107. В. Голцев настоява българските писатели да сътрудничат в алманаха. Той иска да публикува мненията им за излезли съветски книги. Н. Фурнаджиев, МП, 33. Пълните данни за осигурителен доход, стаж и преведени вноски ще се предоставят само лично. Това са данните, които най-много се пазят и по света и също не се публикуват. ДТ, 2004, бр. 305 [еа]. Сър Елиот извести ли публично този факт?... Публикува ли съдържанието на тези телеграми? НБ, 1876, бр. 40, 155. Вестниците публикуваха снимки на издирваните от полицията. Δ Най-големите европейски медии публикуваха обширни репортажи по темата. Δ Пълният текст на декларацията публикувахме на трета страница на вестника. публикувам се страд. По онова време бях кореспондент на вестника. Пратих написаното и чакам да се публикува. Й. Радичков, НД, 46.

От лат. publico ‘обнародвам’ през рус. публиковать. — Друга (остар.) форма: п о б л и к у̀ в а м.


Източник: Речник на българския език (онлайн)