ПУБЛИЦЍСТ м. Книж. Автор на публицистични материали, насочени към пряко въздействие върху общественото мнение. Като публицист Захарий Стоянов се проявява най-напред в Източна Румелия със своя вестник „Борба“, с горещите си статии в полза на Съединението. М. Арнаудов, ЖТИ ІV [еа]. Разобличил престъпната данъчна политика на радославистите, в друга статия публицистът [Димо Хаджидимов] подканя учителите да разясняват на селяните кои са виновниците за настъпилата стопанска криза в страната. Б. Кастелов, ДХ [еа]. Влиянието на двамата големи публицисти [Хр. Ботев и Л. Каравелов] върху Стамболов е неоспоримо, дори някои литературни изследователи са склонни да обяснят цялото литературно-публицистично творчество на Стамболов с това влияние. Д. Иванов, СС [еа]. Той [Ст. Михайловски] непрекъснато се разкрива с многообразните си прояви в обществения и литературен живот като поет и философ, като трибун и публицист. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. В газетите се писа много пъти и пише и сега за католическите и протестантски пропаганди .. Но, колкото помним, газетните публицисти досега не показаха ясно, как трябва с тия лъжеучители да се води борбата. Н. Бончев, Съч. I, 55.
– От фр. publiciste.