ПУБЛИЦИСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Публицистичен. Г-н Каравелов дълго време са е подвизавал на публистическото поприще. Хр. Ботев, Съч. 1929, 365. Любен Каравелов се появи на публицистическото и литературно поле, когато мисълта за политическото освобождение на България занимаваше всичките духове. К. Величков, Събр. съч. VIII, 23. Нашата литература не е едно самобитно, художествено отражение на нашия живот във всичкото разнообразие на неговите прояви и интереси, а редица от книжовни трудове, създадени за нуждата от просвета — педагогическа книжнина и паралелно с тях такива, що служат на идеята за черковна и политическа свобода — публицистическа книжнина. Б. Ангелов, УП, 1898, кн. 2 [еа].