ПУДРИЀРКА ж. Умал. от пудриера. А жените с два пръста държат вилици и току — боц, набодат някаква троха... След това извадят огледалца и пудриерки и пуф-пуф — вземат, та се напудрят. Д. Кисьов, Щ, 25. Върху капачето на една пудриерка тя оглеждаше тънките си устни. Св. Минков, Избр. пр, 59.