ПУ̀КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пукам и от пукам се. Иглолистните подпори са прави, леки, издържливи и се обработват лесно. При увеличаване на рудничния натиск те издават характерен звук (пукане), който предупреждава работника за евентуалното пропадане на работното място. Х. Попйорданов и др., ПИ, 114. А тишината бе тъй пълна, тъй мека, че пукането на снега под стъпките ни ме караше да трепвам. Ем. Станев, ЯГ, 56. В печката с леко пукане се събаряше жарта на изгорелите дървета. П. Вежинов, ВР, 126. След няколко пукания от пушки от момците, турците и черкезите се оттеглиле. НБ, 1876, бр. 40, 156.