ПУ̀КАНИЦА ж. Диал. Пуканка. Някои от тях си печаха пуканици в жаравата. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 49. Ще опече пуканици, ще ги начука ситно-ситно, ще скълца изсушен сминдул и малко чобрица, ще ги пресее .. и стане една шарена сол — за чудо хубава! Т. Влайков, Съч. II, 199.
ПУКА̀НИЦА ж. Остар. и диал. Пукнатина, цепнатина. Тук конница от някой рид се свлича, / там пуканица път във оня дол отсича. К. Христов, ЧБ, 284.