ПУ̀КАНКИ мн., ед. (рядко) пу̀канка ж. Подпечени на силен огън и добре разпукнати зърна от специален вид царевица, допълнително овкусени. Запретнал ръкави, мустакат мъж върти пукало и до него купчина цъфнали горещи пуканки. Бл. Димитрова, ПКС, 259. Що не взема да им изпукам и малко пуканки — рекох си и нароних царевица. Й. Радичков, СР, 255. Митко беше девер. Премениха го с бяла риза с червени шевици по пазвата, а как бяха украсили с пуканки новия му калпак! И. Петров, ЛСГ, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)