ПУ̀КНИЦА ж. Диал. Грубо. 1. Вино, ракия или друго спиртно питие. — Пия и това е лошо. Опитвам се да се измъкна от тая тиня, но не мога. — Я се виж какъв мъжага си, пък да се предадеш на една пукница. Сп. Кралевски, ВО, 35. — Златьо! Що ходиш бре, сине, ката вечер в кръчмата? В очите на момъка се появиха сълзи. — Не е зарад пукницата, лельо Радо. Душата ми изгаря. Ще се поболея. В. Кожухарова, К, 118. Пукница те отровила. СбНУ ХLII, 275.
2. м. и ж. Човек, който прекалено много яде и пие. — Пукница с пукница! От хляба на децата си крадеш да плюскаш! — зачуми го старата. Кл. Цачев, ГЗ, 21. — Пукницо, пак ли сенна [седна] да плюскаш! БД I, 132.
3. Много голямо, без мярка ядене и пиене. Пукница да го отрови. Н. Геров, РБЯ IV, 396.
4. Умирачка; смърт. — Пукница те пукнала дано, дърта главо изкуфяла! Г. Марковски, СК, 92. Пукница да тя найде. Н. Геров, РБЯ IV, 396.