ПУЛЀЙКА ж. Диал. Пул2 (във 2 знач.). Султана сега му се виждаше смешна и по-мила със строгите си очи и тъй малка, нежна и хубава с белия си тюлбен на главата, с блестящи пулейки по краищата му. Д. Талев, ЖС, 76.
