ПУ̀ЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пуля и от пуля се; кокорене, кокорчене. Звънецът удари и около мене се разрази необуздана врява. Пулене, блещене, плезене, диви ревове. М. Дубарова, ПС [еа]. На калпака .. висят много широки монети, за да му пречат на свободното пулене. СбНУКШ ч. III, 272.