ПУЛС, пу̀лсът, пу̀лса, мн. (рядко) пу̀лсове, след числ. пу̀лса, м. 1. Мед. Ритмично повдигане, обтягане и разпускане на артериите едновременно с ударите на сърцето. Към полунощ Венко усети страшна умора. Тялото му беше като вдървено. Само пулсът непрекъснато биеше в ушите му, като че ли искаше да му напомни, че той бе още жив. Ал. Бабек, МА, 172. Във връзка с ускорената обмяна и широките кръвоносни съдове пулсът на новороденото е учестен, като броят на пулсациите се движи между 140-160 в минута. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 19. Чуваха как плътно, отчетливо и спокойно биеше пулсът им — в ръцете, в краката, в шиите и под веждите. Д. Цончев, ЛВ, 21. Кръвта обикаля сичкото ми тяло по вените .. Туй мърдане са угажда по някои части на тялото и са казва с общо име пулс. Т. Шишков, ПХ (превод), 5. Вследствие бързото преминаване на кръвта през капилярите във вените се явява венозен пулс. Б. Кърджиев, ОПА, 152. „Различавам около 600 вида пулс, чрез пулсовете чувам 12 от органите на човешкото тяло, определям състоянието им, вида патология.“ Диал., 1989, бр. 29, 11. Слаб пулс.
2. Мястото на китката на ръката, където чрез напипване се усеща движението на кръвта. Хванах я за ръката и напипах пулса ѝ. Той ускорено биеше. Ръката ѝ беше гореща. М. Марчевски, ОТ, 238. — Ще го закараме. В болница. Тук по тия острови саде болници. На световно равнище — рече вторият ми помощник. — Кръвното му е отишло на кино. И пулса му едва напипвам. Н. Стефанова, ПД, 137.
3. Прен. Ритъм, темп на движение. Хайдушките революционни чети .. — сичкото това са отзоваваше в народа с пълен пулс на нова енергия и с пълна надежда на едно близко и всеобщо въстание. Хр. Ботев, Съч. 1929, 154. Но не в тоя живот беше здравият пулс на живота в Стара Добруджа. Й. Йовков, Разк. III, 179. Още бях заредена с пулса на строежа, а трябваше да се превключа в объркания ритъм на стаята с осем легла. Бл. Димитрова, ПКС, 17. — Машините млъкнаха — разказва един млад строител — миньорите излязоха от рудниците, зидарите слязоха от дървените скели .. Замря пулсът на строящия се град. А. Каралийчев, НЗ, 235. Тъкмо тия хора [писателите] бяха младите интелигенти и чрез тях трябва да се проверява истинският пулс на страната от онова време. К. Константинов, ППГ, 243. Наистина има някои си общи и познати договори, които са положени да подкарват пулса на вселената. Честно име! .. Съвест! Н. Бончев, Р (превод), 10.
– От лат. pulsus venarum ‘биене на кръвта’ през нем. Puls или рус. пульс.