ПУЛСА̀ТОР м. Техн. 1. Приспособление, устройство, обикн. като част от машина, което произвежда равномерни механични тласъци. Специален троен пулсатор осигурява допълнителната мощност, необходима на машината [пералнята], за да завърти и изплакне огромно количество дрехи. Автоматична помпа пък източва мръсната вода. С, 2005, бр. 4388 [еа]. Корабът [космически] пронизваше въздуха с грохот .., всичките им сили не стигаха [на хората], за да разширят гръдния кош, да поемат дъх — това вместо тях правеха все още работещите кислородни пулсатори, помпеха ги с въздух като спукани балони. О. Сапарев, Е (превод) [еа]. Доилна машина с пулсатор.
2. Утаечна машина за отделяне на примесите с неподвижни скари, на пулсираща струя, използвана за обогатяване на полезни изкопаеми.
– Лат. pulsator ‘който удря’ през рус. пульсатор.