ПУ̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от пул2. Яна отиде при старата ракла, свали наредените дрехи и я отвори .. Извади свилена кърпа, поръбена с жълти пулчета. К. Петканов, СВ, 159. Между това в кръчмата влизат по един, по двама постоянни клиенти на Гъдела, поръчват табли, кафета и луксозното заведение гръмва от глъч и щракания на пулчета и зарове. Д. Немиров, БЛ, 9. Той държеше гемовете, гледаше пискюллиите такъми, които лъщяха по конските гърбове с многобройните си бели и жълти пулчета. Ст. Марков, ДБ, 94. Та и Катето май лети повече по лъскавите пулчета, по офицерите. Кр. Григоров, Р, 231. — Минчо, това пулче ли е? — Чичо Вельо ми даде грошче. К. Петканов, ОБ, 33.