ПУ̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Разг. В съчет. със същ. о ч и. Гледам втренчено, вторачено, учудено, като широко отварям очи. Той ядеше и пиеше непрекъснато, пулеше сърдито очи към гърбавия, когато не бързаха да му напълнят чашата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 157-158. Младият художник пулеше очи и цялото му лице изразяваше очудване. Нему ли се струва тъй вълшебна панорамата или наистина тя е такава? Д. Немиров, Др, 41. — Иди да го видиш, че от два дена само лежи и пъшка .. На мене нищо не дума, само пули очи. Др. Асенов, СВ, 77-78. В дъното на дупката подскачаха няколко жаби, които пулеха уплашено очи. Ем. Станев, ПГВ, 95.
2. Разш. Диал. Гледам. Кипи сега българщината .. Пули що нови книги съм си купил в Цариград. Цв. Минков, МЗ, 39. Той [учителят] правилно прегъна коленете си и клекна, без да мърда. — Пулите го даскала как клечи като дете. Цв. Минков, МЗ, 73.
3. Прен. Диал. Грижа се за нещо или някого; гледам, чувам. Дедо Господ му рекал: „Оди, синко, оди, яз ке и пуля овците“. СбНУ III, 184. Па щерка му, она никак не я милувала, а пулела как и как да я загине. СбНУ III, 150. пуля се взаим. Сватите останаха сами, започнаха да се пулят една в друга. Д. Талев, ЖС, 74.
ПУ̀ЛЯ СЕ несв., непрех. Разг. Гледам втренчено, учудено, като широко отварям очи, пуля (в 1 знач.); кокоря се. Той се пулеше твърде зверовито, когато говореше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 71. — Ти какво си навлякла? .. — Ами нощница! — сопна се тя. — Какво се пулиш, не си ли виждал нощница? П. Вежинов, НБК, 152-153. Бай Драго продължавна да се пули: — Как ти се струва? Дали има нещо сериозно? К. Калчев, ДНГ, 125. Ако човек носи очила, редно е снимката му в паспорта да е с очила. Не е прилично всеки път да сваля очилата и да се пули пред чиновничките от спестовна каса. Л. Янов, СЗ, 37. — Не се пули, другарю Зафиров, а започвай да управляваш! Цяла година ме дрънкаш за държавна служба. К. Калчев, СР, 53. ● Обр. Портите бяха все още затворени, сънливо се пулеха прозорците по къщите от двете страни на улицата. Д. Талев, ГЧ, 414.