ПУНКТЍРАНО нареч. Накъсано, насечено, като пунктир. Жена му не се карала непрекъснато, а някак... пунктирано, изглежда, наистина се била уморила. Нов., 2005, бр. 291 [еа]. Народ — играят игра с познат изход, проиграват отново и отново животите си, сякаш съдбите им не ги засягат .. Тя се играе заради самата себе си и удоволствието от нея е накъсано, пунктирно, то не очертава никаква линия — възходяща или не. Култ., 2005, бр. 14 [еа]. Царевицата се засява пунктирано, на разстояние.
– Друга форма: п у н к т ѝ р н о.