ПУ̀ПАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с голям корем; коремест. Той наричаше шилетата си още и пупави, защото растяха предимно на корем. Й. Радичков, ПВ [еа]. При неправилно хранене децата стават пупави, т. е. растат предимно на корем. БЕЛ, 2001, бр. 2-3 [еа].