ПУПЍЛА ж. Анат. Кръгъл отвор в центъра на ириса, през който светлината навлиза в окото; зеница, гледец. Пупилата на окото .. на всички нощни обитатели е вертикална. Л. Христов, 3, 67.

Лат. pupilla.


Източник: Речник на българския език (онлайн)