ПУРЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Езикозн. 1. Стремеж да се изчисти езика от непотребни чуждици и нелитературни думи и изрази. Вазов беше решителен противник на произволното изковаване на думи, както беше рещителен противник и на крайния пуризъм. РД, 1950, бр. 190, 2. Вазов, зяпнал в устата на брата-селянин и заслушан в произношението му, се отдава на строг пуризъм и порицание на нововъведените чуждици. ЛФ, 2000, бр. 6 [еа]. Нека се върнем към проблема за езика и застрашаването му от растящ процент чуждици .. агресивният пуризъм, изхвърлянето на все повече турцизми, диалектизми и архаизми от него чак до наши дни — нашенското довеждане до крайност! — едва ли е бил за негово добро. Култ., 2004, бр. 27 [еа]. Краен пуризъм.
2. Разш. Стремеж към нравствена чистота при строго спазване на правила. Започнах работата си върху Естетика на модерното изкуство .. Изчерпан бе „потенциалът“ (възможните варианти и решения) на естетическия пуризъм. Относително ясни бяха обхватът и логиката на неговото развитие .. — стремежът към чистота, най-общо казано — неговата естетика. А. Вачева и др., КК III [еа].
– От лат. purus ‘чист’ + -изъм или фр. purisme.