ПУРИТА̀НИН, мн. пурита̀ни, м. Остар. Пуритан. Мънк, ако беше истински пуританин, трябваше да благодари горещо на своя светия, задето го беше избавил от сандъка на господин д’Артанян. Л. Велчев, ОДГ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)