ПУ̀РПУР м. 1. Само ед. Яркочервено багрило, боя, добивана в древността от пурпурната мида. Те [хората в древността] познавали и боядисването с багрила, като индиго, пурпур и др., които извличали от растенията и животните. Хим. Х кл, 1965, 6. Особено хубави пурпурни бои се получават с така наречения касиев златен пурпур. Той се състои от калиев двуокис, върху който е утаено злато в извънредно фино дисперсен вид. Н. Преславски и др., НПБ, 216. От него [пурпурния охлюв] в древността добивали червено багрило, наречено тирски пурпур по името на древния град Тир във Финикия. Д. Славчев и др., БМ, 92-93.
2. Разш. Яркочервен цвят. Цветовете на одеждите на Божията майка са строго определени .. Връхната ѝ дреха е тъмночервена. Този цвят обаче може да варира между кафеникавия оттенък до пурпур. Врачка, 2007, бр. 27 [еа]. В ослепителен пурпур и позлата, в неповторима игра на багрите дневното светило отминава зад хоризонта. М. Ганева, ГМ (превод), 80. Зората беше зачервила хоризонта с един пурпур нежен и необикновен, който странно наумяваше за огненочервения пурпур в перата на отлетелия глухар. Н. Хайтов, ШГ, 193. Върху далечната, загадъчно хубава сграда падаше нежният пурпур на утрото. Й. Йовков, Разк. II, 173.
3. Скъпа яркочервена тъкан или дреха у богатите като признак на разкош или на величие. Царските стаи кипяха в пурпури, коприна и кадифе. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 35. — Веднъж да стана човек на княза, че да метна една пелерина от пурпур на раменете си. А. Гуляшки, ЗВ, 293. Той [императорът] се изправи уморено .. Първият телохранител тутакси наметна върху раменете му дълга мантия от пурпур. А. Гуляшки, ЗВ, 154.
– От лат. purpura.