ПУСТ, пу̀ста, пу̀сто, мн. пу̀сти, прил. 1. В който няма хора, движение, живот; безлюден, празен. Сезонът отдавна свърши, летовището е пусто. Върховете на околните хълмове са скрити в мъгла. К. Константинов, СЧЗ, 98. Па, като се озърна из пустата градина, прибави ниско. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 120. Доколкото се виждаше селото, личеше отдалеко, че е пусто, изоставено. Д. Талев, И, 580. Бенц се сбогува и закрачи из пустите улици към къщи. Д. Димов, Съч. І [еа]. Полето беше пусто.
2. Който е див, необитаем. В околността на града има такива пусти, недостъпни места, бурени и къпини. Елин Пелин, ЯБ, 34. Но падна сняг .., околността изглежда безжизнена и пуста. Й. Йовков, Разк. I, 7-8. Беснее бурята и в пустий бряг / вълните буйно блъскат се, реват. К. Величков, ПССъч. II, 112.
3. В който няма никой, нищо или има по-малко хора, неща отпреди; празен. Ала равномерното бръмчене на чекръка сред пустата широка соба, при тая самотия, още повече я разполагаше към мислене. Т. Влайков, Съч. II, 156. В кръчмите той не ходеше, защото не пиеше. Бяха пусти сега и те. Кр. Велков, СБ, 25. Подът кънтеше цял под стъпките им, както се случва с всяко пусто дървено здание. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 27. Удрям на северозапад из хубавата алея .. Тя е пуста също. Ив. Вазов, Съч. IХ, 110. Прегракналото ехо още кънтеше по дънерите на боровете, а пътеката беше вече пуста. Б. Мисирков, Избр. пр II (превод), 1984 [еа].
4. Във възклицание. Разг. а) За изразяване на неодобрение, омраза, негативизъм. Съвсем ненадейно тая пуста болест на легло ме сложи. Ран Босилек, Р, 129. За първи път се бяха събрали сърдечно и другарски на обща трапеза онези, които неведнаж бяха стоваряли копралите по гърбовете си .. за пусто бащино наследство. А. Каралийчев, НЗ, 121-122. Питам се, защо сме се набъкали в тая пуста София? И. Петров, ОЗап., 68. — Остави се, сестро, да му се не види и лятото и проклетията, от пусти гости очите си не можах да отворя. Чудомир, Избр. пр, 204. — Че какво да правя! Те после ще разберат, че са сгрешили. — Как после, като те запалят сега жив и изгориш. Кажи сега, ако знаеш, къде са тия пусти пари, да ти опустеят дано. Ст. Даскалов, БМ, 46. — Ох, синко — обърна се тя към Тото .., — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е! Елин Пелин, Съч. IV, 241. Пусто да остане. Клетва. б) За изразяване на учудване или възторг от нещо. Хеле, тия пусти две трапчинки, що треперят на Гроздините пълни бузи .. Две трапчинки, по-пъргави от листето на трепетлика. Елин Пелин, Съч. V, 90. Пусто вино .. какъв кураж дава! Ал. Константинов, Съч., 269. Та една е, пуста Рада, у селото! М. Георгиев, Избр. разк., 70. Она като чуе гъдулката му, разтреперва се и бие крак у земи като неяздена кобила. Пуста Стоянка! Елин Пелин, Съч. V, 95-96.
5. Прен. Беден откъм съдържание, смисъл; безинтересен, безсмислен, празен. Животът е тъй пуст и скърбен без топлика на предана душа, дните са тъй дълги. Ив. Вазов, ПЕМ, 138-139. Няколко българи подхванали през размирното време пуста наглед работа — да изкарат първата книга на нов български език. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 418. Отсякъде са чуват оплаквания, че вестникът бил много пуст и безсъдержателен. НБ, 1876, бр. 51-52, 200. А речта „Мир вам!“ пуст звук остава / от деветнайсет века насам. Ив. Вазов, Съч. III, 36. Пусти и безполезни мисли.
6. Прен. Лишен от богата душевност; празен, ограничен. Чорбаджии, духовенство, мършави вестникари без идея и строга определеност .. са за него [Ботьов] вредителни и пусти елементи. З. Стоянов, ХБ, 129. Пуст, фанфарон, лек... но пленява жените .., той е герой техен. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 59.
7. Прен. За поглед, очи — безизразен, бездушен празен. Експертът изпи чашата изведнъж и погледът му, уморен и пуст, заскита из жълтеникавия полумрак на салона. Д. Димов, Т, 328. Той гледаше с пусти очи лодката — не мислеше, не чувствуваше — сякаш всичко ставаше в просъница. П. Вежинов, ДБ, 292.
◊ Наливам (преливам) от пусто в празно. Разг. Върша нещо напълно безполезно, напълно без резултат. — Ще видя как върви разтоварването на траверсите. Не обичам да изливам от пусто в празно. М. Марчевски, П, 175. Пусто дърво; пуста тояга. Разг. За изразяване на упрек, укор и закана за бой. Ядосваше го [стария] нейната дързост. Мома, седнала в политиката да се бърка! Пусто дърво! Но не смееше да дигне ръка. Г. Караславов, СИ, 302. — Работа за тебе няма ли? .. Много те привличат дебелите сенки .. Пуста тояга! К. Калчев, ЖП, 142.