ПУ̀СТА, мн. няма, ж. Геогр. Равнинни и степни пространства в Унгария. Баща му [на момчето] .. загина като тръбач сред разкъсаните треви на Унгарската пуста. Ст. Поптонев, ОБЛ, 305. Ветровете, които стържеха равната снага на пустата, го [дима] разстилаха нашироко като нежен синкав килим. П. Вежинов, ВР, 64. Поети са възпяли безбрежната унгарска пуста, живота на овчарите и жътварите.
– От унг. puszta.