ПУСТЀЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от пустея като прил. 1. Който пустее, стои пуст, необработен, неизползван. — Угари, пустеещи земи, по които ровят само глиганите на Странджа. Тук-таме се вижда по някое схлупено селце и градът, който постепенно умира. Д. Кисьов, Щ, 146. Много ниви останаха неразорани, непосети, пустеещи. Мл. Исаев, Н, 28. В нова Сирия обаче се строят язовири, отводняват се блата, копаят се кладенци и канали, .. и пустеещи целини се превръщат в житници. В. Дойков, НС, 25. На много растения, особено на плевелите, плодовете имат различни кукички. Стига само да минете в края на лятото и в началото на есента по някое пустеещо място с буренак, ще отнесете по дрехите си цяла колекция от такива плодове. Бтн V и VI кл (превод), 82.
2. Който стои празен, безлюден, необитаем. Иван Данков излезе на улицата .. Вятърът се беше усилил и сега гонеше два-три откъснати афиша по пустеещия тротоар. Й. Попов, СЛ, 127. Моряците гледаха изненадани и разочаровани пустеещите кейове. Д. Добревски, БКН, 38. — Тук, в града, е вече опасно и могат да те спипат. .. Градът се оголи, мъчно можеш да се движиш по пустеещите улици. З. Сребров, Избр. разк., 8-9. Бяха минали две седмици откакто младият селянин нощуваше в плевнята на пустеещите хаджи Серафимови сараи. Д. Талев, ЖС, 47.