ПУСТОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Суеверен. Въобще испанците са набожни, но от една набожност пустоверна и неразбрана. С. Бобчев, ПОС (превод), 129. Но желаещец да присъедини на вярата си невещото и пустоверно население, той са принуди да бяга пред една обръжена потера и са оттегли в Медина, за да избегне от смъртното осъждане. С. Бобчев, СОИ (превод), 4.